Ахимса и вегетарианството
Свами Мунгалмурти Сарасвати
Има хора, които твърдят, че консумирането на месо е в противоречие с ахимса, едно от моралните правила, препоръчвани в йога за осигуряване на спокоен ум. Ахимса обикновено се превежда като "ненасилие" към всички форми на живот. Най-често срещаният аргумент е, че месоядците трябва да посетят кланица и лично да присъстват на жестокостта, която се извършва срещу невинните животни. Обичайният отговор на това е, че вегетарианците са прекалено чувствителни. Тези, които ядат месо, често свързват ахимса само с хората или го приемат с безразличие, определяйки го като нещо, което е извън философията им. Други твърдят, че по логиката на ахимса този принцип би трябвало да се прилага и към растенията и насекомите. В такъв случай човечеството би гладувало, защото рядко се срещат души, които да оцелеят със слънчева светлина и вода. На този въпрос няма еднозначен отговор, тъй като от свещените книги става ясно, че съзнанието е присъщо на всички създания, дори такива, които изглеждат безжизнени. "Рудраямала Тантра" например е категорична: "Брахман (висшето съзнание) съществува и в камъка". Експериментите на Клийв Бакстър в САЩ показват, че растенията наистина са много чувствителни към вибрациите на формите на живот около тях, включително на чувствата и мислите на хората около тях. Неговите открития се подкрепят от опита на духовното общество във Финдхорн, Шотландия, където се отглеждат здрави и красиви цветя и зеленчуци, като растенията се поливат с любов, грижа и доброта. Има изобилие от научни доказателства, че растенията също имат чувства и затова би трябвало да се счита, че принципът на ахимса се отнася и за тях. Трудността на проблема обаче идва от това, че ахимса не означава "ненасилие" или "неубиване". На санскрит "а-" (в началото на думата) означава "не-", а "химса" всъщност означава "омраза" или "отмъстителност". Ахимса дълго време е била разбирана и интерпретирана погрешно. Думата не означава човек никога да не убива, а означава човек да действа освободен от чувството за отмъщение и злоба.
Въпреки че историята за живота на Кришна не е изцяло лишена от насилие и въпреки че той повежда колесницата на Арджуна по бойното поле, във всички писания се казва, че животът на Кришна е въплъщение на ахимса. Това са твърди, защото Кришна е действал без никакво чувство на лична омраза. Действал е с пълното осъзнаване за висшето добро, вдъхновяван от божествената си любов към всички същества. Ахимса съдържа също така и идеята, че трябва да се защити по-знаимият живот. Ако в дома ви влезе отровна змия, ще вземете пръчка и ще я убиете. Така с отнемането на един живот ще спасите много и по-ценни животи. Тук няма трудно решение, всеки човек с малко здрав разумще разбере кой е по-полезният живот. Ако в леглото ви влезе стоножка, веднага ще прецените чий живот е по-значим. Това е много просто решение. В човешкото общество този, който извършва престъпления и създава безредици, трябва да бъде наказан. Този, който е беден и беззащитен, трябва да получи помощ. По тази причина сме оправдане да се храним с растения и дори с животинска плът, защото и двете форми на живот са по-низши от човешните създания. Трябва да се храним с нещо и използването за храна на растения и животни служи на по-високо развитото създание, което е въплътено в човека. По същата логика обаче се изисква, когато е възможно, за запзването на по-значим живот да предпочетем растителната храна пред животинската.
От гледна точка на ахимса най-силният аргумент за вегетарианството е нашата отговорност към нас самите и към съседите ни. Не е необходимо да отглеждаме и убиваме голям брой животни само за храна, защото всички хранителни елементи от месото са налични и в растителните източници. Нещо повече, голяма част от животновъдството всъщност отнема храната от устите на милиони гладуващи по света. Огромни количества зърно и други храни, които могат да се приемат директно от човека, се дават за храна на животните, а количеството месо, осигурявано от тях, е далеч по-малко от храната, която консумират. Това е принципът на ахимса в обратна посока. Не бихме могли да твърдим, че някой, който яде много месо, го прави от омраза към човечеството. Или е тези, които работят в месопреработвателната индустрия, нарочно се опитват да държат гладни бедните по света. По-вероятно те са ръководени от сляпо невежество. Все пак когато фактите се знаят (а те непрекъснато и все по-широко се публикуват), е време човек да прецени действията си и в светлина на ахимса.
(Сп. YOGA, Bihar School of Yoga, Индия)
